Monday, April 23, 2007

Великден до рожден ден

Ами то и миналата година така се получи- около Великдена и рождения ми ден. То още не сме си изяли козунаците и трябва торта да ядем. Хехеехе. На Великия ден обиколихме хубавко и първото яйце от 50 дни си хапнах. Ама все към зеленото ме влече- май съм станала тревопасна. Такааааа. Тъй като приключихме финансовата година в офиса, дойде време и за пътешествие: от София, където си взех дипломата за Магистър, до Симеоново, където бяхме пасмината Ташеви в къщата с камината...После малко се доразболях в София, но исках да се видя с Радостина, която си бе дошла чак от Индонезия. От праха и гнусния трафик на столицата до древната столица на Деспот Слав: Мелник - ни костваха около 3 часа. А там-ракийка, винце, изби, музеи, кратунки, сладко от зелени смокини, птички, които пеят посред нощ и онова незабравимо "походче" до Роженския манастир, където успяхме да усетим границите на смелостта и ронливите пътеки на Пиринските върхове. От Мелник се върнах здрава и отпочинала, заредена за Деня на книгата, който бе почетен от местните ни творци в часовете по литература на Езиковата. Утре имам рожден ден, така че ще падне черпене и се надявам на хубави творчески дарове и такива ми ти глупости.

Tuesday, April 03, 2007

Това, което





Много неща се случиха последните дни. Като цяло пролетта взе, че дойде, ама една такава мартенска, студена...Въпреки, че има птички и слънце, не е точно Пролетта, която чакахме. За съжаление емоциите преобладаващо са минорни. Пролетта донесе раздяла, а раздялата е тъжно нещо, не като за Пролетта, която чакахме. Иначе, ходихме на Цветница на пещерата Утробата, която се оказа не толкова лесна за посещаване. От слизането по импровизираната стълба още имам мускулна треска. Вечерта посетих мама, която имаше имен ден. Предния ден взех свето причастие. Оттук нататък остават някакви си четири дни до Великден. Дано той бъде светъл и добър, като истинската Пролет!