STASY SVIAT

Ами то и миналата година така се получи- около Великдена и рождения ми ден. То още не сме си изяли козунаците и трябва торта да ядем. Хехеехе. На Великия ден обиколихме хубавко и първото яйце от 50 дни си хапнах. Ама все към зеленото ме влече- май съм станала тревопасна. Такааааа. Тъй като приключихме финансовата година в офиса, дойде време и за пътешествие: от София, където си взех дипломата за Магистър, до Симеоново, където бяхме пасмината Ташеви в къщата с камината...После малко се доразболях в София, но исках да се видя с Радостина, която си бе дошла чак от Индонезия. От праха и гнусния трафик на столицата до древната столица на Деспот Слав: Мелник - ни костваха около 3 часа. А там-ракийка, винце, изби, музеи, кратунки, сладко от зелени смокини, птички, които пеят посред нощ и онова незабравимо "походче" до Роженския манастир, където успяхме да усетим границите на смелостта и ронливите пътеки на Пиринските върхове. От Мелник се върнах здрава и отпочинала, заредена за Деня на книгата, който бе почетен от местните ни творци в часовете по литература на Езиковата. Утре имам рожден ден, така че ще падне черпене и се надявам на хубави творчески дарове и такива ми ти глупости.