20
20Двадесет години, Фреди,
още помня как
гласът ти стича се
по мократа възглавница
на малки солни ноти
преди четири далечни петилетки
рапсодията -твоя реквием...
Остава само да запомня
и този глас да пазя.
Фреди,
твоя глас е моя най-добър приятел,
оплетен шал във зимен ден
космическо безсъние на супер-нови,
водопад от ангелски пера
картонена кутия на бездомен
е твоя глас за мен.
Безвремие на 20та степен.
posted by StasY @ 8:46 AM
8 comments
