Monday, November 28, 2005

Преди зимата

И днес беше един такъв почти пролетен ден. Вчера видях най-фантастичната дъга над стената на язовир Кърджали. Наистина вълшебно! Но както си знаем: това е затишието, така че скоро ще има и вихрушки. Ето едно от последните ми стихчета:
Живото-спасение
Там, отпреди времето,
където се спуска самото начало
на световния водовъртеж,
летят ветрове.
Безшумни, мъгливи
са сенките на смъртното одеало,
подготвящо сблъсъците на
устремени тела.
Две секунди от нищото
причиняват замислено, леко заспало
преодоляване на гибелта.
Само стихиите яростно
плетат аномалии, и пак отначало-
завихрят света.

Thursday, November 24, 2005

Обучение в Долни Лозен



От 16/11 до 20/11 бях на обучение за Координатори на международни лагери. Бяхме доста смесена група- Сърбия, Македония, Албания , Босна и България обучи своите светила в координация на игри и логистика за доброволци от целия свят. И сме даже сертифицирани :-) Ако някой има нужда от персона с организаторски талант за лагер или група от повече от 3-ма с обща цел, нека се обади! Ще ви координираме набързо!
А иначе, групата ни беше прекрасна, барабар с обучителите. И така ще ги изредя набързо: Нати, Анна, Йелена /фасилитатори/; Михаела, Илия /Крушовац/, Миля /Белград/, Рада, Криси, Александар /Македония- а-то не е грешка/, Елона /Албания/, Адриян, Теодора, Надя, Дарко /Княжевац/ и моя милост /координатори на лагери/.
Ето и малко снимки от тогава:

Monday, November 14, 2005

Още от книга 2



Още малко снимки от представянето. Вече има книжки в книжарницата до "Дъга" в Кърджали и в книжарницата на градинката Кристал в София. Ако има желаещи- юруш на поезията!

Friday, November 11, 2005

Книга 2 и Коко




Ето, че дойде и момента да започна да се хваля...На 21 Октомври 2005, навръх Деня на Кърджали, представих втората си книжка с поезия "Дъждовница". Случи се прекрасен ден, а и много хора ме изненадаха. Всичко беше една голяма импровизация, за която ми помогнаха пишещите братя /сестри от Кърджали и Хасково. Дори и от Министерство на културата подкрепиха прощъпулника. Но най-много ми напълни сърцето великия джаз музикант Коко, когото видях за последен път именно в Къщата на художниците и си изпяхме едни импровизации със саксофона и флейтата и аз никога, никога няма да го забравя. Той си отиде на 07.11.05 и остана завинаги в сърцата ни. Благодаря ти, Коко!!!

Thursday, November 10, 2005

Начало


Ами, ето че и аз си откривам блог, да му се не види!