STASY SVIAT

В памет на Георги Талев

Един журналист, преводач и поет напусна Кърджалийската бохема на 17.01.05. Завеща ни творчество, любов и талант, който преведе неповторимо "Евгений Онегин" на български. Завеща ни поетичен връх в класическия стих. Завеща ни усмивката си. А за живота:


"Моят залез не ме притеснява -
знам, че двойно и тройно живях
и че нещо след мен ще оставя
в двете дати с тире между тях".
"Преди да гушна босилека"

Моето любимо е
" Макрокосмосът и гората":
"Нощта, оплела сънните дървета,
виси над мен като рибарска мрежа.
Изплували по края на небето,
звездите любопитно ме поглеждат.
В какви посоки, по какви маршрути
във този дивен свят да те намеря?
Все ми се струва, че си тръгна утре -
и сигурно ще се завърнеш...вчера."
И аз, вдъхновена от книгата му "Земята е за всички", написах следното:

Земята днес е само твоя
и ти си връх на планината.
За нас - студено, най-студено,
а вятърът скова цветята.
Босилекът учуден скъсва
стъблото свое във ръката,
която писа, как само писа,
но днес прегръща Госпожата.
Но днес е празник на Великия.
Върхът не се достига никога.

Обичаме те, поете!

posted by StasY @ 3:59 AM